За Сергей Румянцев

,,Нии се родихме в дни на бури
и посред бури растем,
и посред бури в блян лазурен
за слънце няма ний да спрем."

Истинското име на поета е Мито Дилов Митов или както по-къно той сам се подписва Димитър Диловски. Роден е на 05.09.1896г. в село Блъсничево( сега Румянцево), Ловешки окръг, в многодетно семейство на бедни селяни. От баща си наследява любознателността и духовността, а от майка си - скромността и честността. Начално образование завършва в родното си село, а прогимназия в Луковит. Жаждата за знания го отвежда в плевен, където успява да издейства издръжка от командира на 17-и пехотен полк и се записва в Плевенската мъжка гимназия. Тук едва седемнадесет годишен, Димитър Диловски проявява своето поетично дарование. За неговото развитие особенно благотворно влияние има учителят по литература - поетът Никола Ракитин.

През 1917г. завърша школата за запас на офицери и е изпратен ан Южния фронт като командир на фронт. Тежки и мъчителни са дните, в които героичните моменти пред прага на смъртта се сливат със сподавения вътрешен протест срещу това безумие - войната. Особенно незаличими следи у него оставятъ вестта от Север - победат на великата Октомврийска социалистическа револючци в Русия и Владайските събития у нас.

Войната свършва. Димитър Диловски се завтъща в родното си село и става учител. С пламенното и сърце завладява своите малки възпитаници. Разказва им, за книгите, които е чел, разкрива им причините за сиромашията, учи ги да обичат родината си, да мразят чорбаджийте и войната. Чете им свои стихове под които се подписва с различни псевдоними: Глан, Томас Глан, Валерий, Пелеас и др.

В началото на 1919г. в село Блъусничево се създва група на БРСДП. Младият учител попада под влияние на тесните социалисти и става член на групата. С младежки ентусиазъм той участва в нейния живот. През Юли 1919г. е изпратен делегат на Околийската конференция на БКП в Луковит. Израз на социалистическите му идеи и на възторга му от борбата на партията на работническата класа е стихотворението " Свтло знаме" написано през 1920г. На 01.05.1920г. той повежда учениците си с червено знаме на манифестация. С това спечелва умразата на местните управници и чорбаджии, които го принуждават да напусне учителската професия.

През Юни 1921г. Димитър Диловски заминава на работа в София. Започва нов момент в политическото му и творческо развитие. Отначало като служител в Народния театър, а след това като репортер и коректор на вестник " Замеделско знаме" той се сближава с видните земеделски дейци Ал. Стамболийски и Цанко церковски. Привързаността му към родното село, любовта към отрудените селяни, дружбата със земеделските водачи и обстановката в страната го ориентират в редовете на БЗНС. От страниците на вестник " Земеделско знаме" запламтяват неговите огнени стихове и памфлети, които зоват селяните на борба с реакцията и бичуват, усмиват и жигосват буржоазията. Димитър Диловски приема псевдонима Сергей Румянцев по името на прослевения руски генерал и остава известен в нашата поезия и история с това име.

През Април 1922г. Сергей Румянцев е включен в състава на българската делегация на международната конференция  в Генуа. Тук той се среща с с ръководителя на на съветската делегация, комисря на на външните работи Чичерин, и го интервюира. Той е първият български журналист, взел интервю от представитрел на новата съветска власт. завръщзйки се в родината, обогатен с нови впечатление се отдава на творческа дейност. Сътрудничи активно на вестниците "Земеделско Знаме" , "Победа", "Младежко знаме" и др. Прз ез есента на 1922г. основава и редактира хумористичното списание " Див дядо", около което се групират леви земеделци - хумористи, художници, поети и със съредстава на хумора и старирата защитават трудовия народ от настъплението  на едрата буржоазия  и зараждащия се фашизъм. В списанието сътрудничат и комунисти като художника Стоян Венев, поета Крум Кюлчков и др.

Времето от 1921г. до 09.06.1923г. е най-плодотворният период от творчеството на Сергей Румянцев. Тогава се раждат най-хубавите му революционни стихове: "Води ни напред!", "Напред", "Щурм", "Рефернедум" и др. От неговото перо излизат и забележителни сатерични характеристики и съркастични пародии, насочени срещу водачите на реакцията. Той израства като един от най-големите майстори на този жанр в Българската литертура.

Деветоюнския преврат го заварва на път от село Слалвица мък Горна оряховица. На гара София поета е арестуван и откаран в обществената безопасност, но по една случайност успява да се спаси от разстерл. След 09.06.1923г. Сергей Румянцев се включва в борбата за изграждане на единен фронт между БКП и левицата на БЗНС за борба срещу реакцията. Той става убеден единофронтовец, певец на работническо-селското единство. На страниците на единофронтовските естници н" Народна защита" и " Народно знаме" се появяват неговите пламенни стихове, призовава работници и селяни, комунисти и земеделци в единен боен ред. През този период поезията на Румянцев добива още по конкретен политически характер, нарства нейната революционна сила. Стихотворенията " Гърмиш и жигосваш" и " Да помним техния завет" са връх на борческата му поезия.

През есента на 1924 година по предложение на единофронтовеца Димитър Грънчаров Сегей Румянцев издва своите стихове в стихосбирката "Селски бодили". Още нестигнала до читателите тя е конфискувана от читателите и авторът и е обявен за опасен враг на държавата. Непрекъснато преследван, той продължава да твори и взема дейно участие в конспиративната борба.  Пътрува из страната, пренася важни съобщения и писма участва в нелегални събрания.

През Декември 1924г. се провежда третия конгерс на младежкия земеделски съюз, който под ръководството на единофронтовците Иван Марев и Сергей Румянцев приема резолюция в подкрепа на "Единната борба на селската и работническата младеж срещу тиранията, за създване на работническо-селско правителство в България".

През Зимата на 1925г., макар и в нелегалност, Сергей Румянцев се включва активно в изграждането на младежки единофронтовски комитети из страната. Трудният нелегален живот, който води, поетът описва в своите недовършени " конспиративни песни".